О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 13.10.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2598 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. П. В., чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 13.11.2015г., постановено по в.гр.д.№12334/2013г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение от 23.01.2013г. по гр.д.№6020/2012г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от Етажната собственост на вх.”А”, [жилищен адрес][жк], [населено място], чрез председателя на Управителния съвет С. Г. А., срещу В. П. В. иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за разликата над 7 118,40лв. до 10 118,40лв. и е потвърдено същото първоинстанционно решение в останалата осъдителна част по същия иск за сумата 7 118,40лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Етажната собственост на вх.”А”, [жилищен адрес][жк], [населено място], чрез управителя С. Г. А., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Етажната собственост на вх.”А”, [жилищен адрес][жк], [населено място], чрез управителя С. Г. А., срещу В. П. В. иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за сумата 7 118,40лв. /вкл. суми за изплатени възнаграждения на домоуправител за периода от м.09.2004г.- 30.11.2011г., платени суми за изолация на покрива; за изработка на врати, като разходи извършени без взето предварително решение на ОС на ЕС или последващо оправдаващо така извършените разходи; суми, отчетени от ответника като разходи за хигиенни материали; такива, отчетени като разходи за отпушване на канали; за разходи за ремонти на общи части, попадащи в отделни апартаменти; за закупване на строителни материали, както и за разходи за косене на трева и прекопаване на градинката пред блока - предвид липсата на доказателства за реално извършване на дейностите, за които са отчетени изразходваните средства, респ. липсата на представени годни разходнооправдателни документи удостоверяващи тяхното извършване и то за дейности, свързани с поддръжката и възстановяването на общите части на ЕС/. С въззивното решение след частична отмяна на същото първоинстанционно решение е отхвърлен иска за разликата над 7 118,40лв. до 10 118,40лв.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част и че изложените в жалбата доводи за недопустимост на предявения иск поради ненадлежна представителна власт на лицето С. А., упражнил правото на иск от името на Етажната собственост, са неоснователни, по съображения, че по делото е представен Протокол на ОС на ЕС от 07.11.2011г., с който А. е избран за управител на УС на ЕС, което обстоятелство се потвърждава и от удостоверение N 15/17.11.2011 г. на СО, Район „М.“; че според нормата на чл.23 ал.4, предл.1-ро ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в Етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Прието е от съда, че искът е предявен от надлежен процесуален представител на етажните собственици, доколкото с иска се претендира отговорност на ответника, възникнала в резултат на неизпълнение на задълженията му да отчита изразходваните средства в качеството му на управител на ЕС. Посочено е от съда, че спорът не е за общи части, а същият е свързан с обикновеното управление на ЕС, поради което не е необходимо нарочно решение на ОС на ЕС, с което А. да е упълномощен да заведе делото.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не касаторът не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречивата съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, а също така не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението се съдържат доводи, че е разгледан иск на „несъществуваща Етажна собственост на вх.”А”, [жилищен адрес][жк], [населено място]”, като в касационната жалба се сочи от касатора, че съществуващата Етажна собственост е на вх.1. Настоящият касационен състав не намира вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, поради което не намира основание служебно да допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.11.2015г., постановено по в.гр.д.№12334/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: