Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр.София, 18.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретар Албена Рибарска
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2957 по описа за 2017 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 07.11.2016г. по в.гр.д.№4012/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.07.2015г. по гр.д.№15271/2013г. на Софийски градски съд, с което отхвърлени предявените от „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД искове за солидарно осъждане на Прокуратура на Република България, „Българска роза-16“ ЕООД, И. А. Б. и О. П. С. да заплатят на ищеца сумата 239 675лв.- обезщетение за нанесени имуществени вреди от иззето по дознание ЗМ № 5118/2005г. на СДВР, като веществено доказателство, и невърнато след приключване на наказателното производство 30,815 кг. розово масло, ведно със законна лихва от предявяване на иска – 11.11.2013г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Претендира направените разноски по делото във всички инстанции.
Ответниците по касационната жалба „Българска роза-16“ ЕООД и О. П. С., чрез процесуалните им представители адв.К. и адв.В., оспорват жалбата като неоснователна по съображения в общ писмен отговор. Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба И. А. Б., чрез процесуален представител адв.И., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 437 от 05.06.2018г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по поставения от касатора въпрос: “кой е моментът, от който се дължи връщане на правоимащ на иззети вещи като веществени доказателства в наказателното производство, респ. от кога може да се претендира обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производстсво веществени доказателства; от кой момент задължението е изискуемо, т.е. за него има право на иск и е налице начало на погасителна давност“, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
По поставения въпрос настоящият касационен състав намира следното:
Решението за съдбата на веществените доказателства /ако същите не са били предварително върнати, отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл.111 НПК/, се взема с постановяването на окончателния акт в наказателния процес /освен в случаите на отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по чл.112, ал.1 НПК и на моторни превозни средства по чл.112, ал.3 НПК, връщане на веществени доказателства на правоимащия след решаване на повдигнат спор за права по чл.113 НПК, предаване на иззети като веществени доказателства книжа, писма и др. писмени актове на заинтересовани лица и учреждения, в които случаи разпореждането с веществени доказателства не зависи или не зависи само от приключване на наказателното производство и поначало се налага последващо - след приключване на наказателното производство, а по-рядко и съпътстващо произнасяне на прокурора или съда/.
Принципното положение при връщането на предметите, иззети като веществени доказателства, е регламентирано в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК - те се връщат "на правоимащите, от които са отнети". "Правоимащ" е не само нейният собственик, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта /вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик/. Предписанието, залегнало в чл.111, ал.2, НПК повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния правоимащ.
В случай, че възникне спор /относно собственост-чл. 110 НПК- отм., относно всякакви имуществени права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите – чл.113 НПК, ТР №2/2014г. по т.д.№2/2014г. на ОСНК на ВКС/ веществените доказателства се пазят докато решението на гражданския съд влезе в сила.
Обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производство веществени доказателства, когато те подлежат на връщане на правоимащите, от които са отнети, може да претендира от момента на влизане в сила на крайния акт за прекратяване на наказателното производство и от този момент следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо и е налице начало на погасителна давност. Към този момент, както е прието и в приложеното от касатора решение №1189 от 17.10.2006г. по гр.д.№1908/2005г. на ВКС, ІVА г.о., вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Но за да е известен деецът, е необходимо действително проявление на увреждането, а това е моментът, от който се дължи връщане на веществените доказателства, а при прекратяване – това е датата на прекратяване на наказателното производство, по което са били иззети. Фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава когато се обективира цялостния му фактически състав, вкл. когато вредоностните последици са положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия. Поради това, в случаите на спор за право, началният момент, от който следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо, е датата, на която решението на гражданския съд по спора за право влезе в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение e потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД искове за солидарно осъждане на Прокуратура на Република България, „Българска роза-16“ ЕООД, И. А. Б. и О. П. С. да заплатят на ищеца сумата 239 675лв.- обезщетение за нанесени имуществени вреди от иззето по дознание ЗМ № 5118/2005г. на СДВР, като веществено доказателство, и невърнато след приключване на наказателното производство 30,815 кг. розово масло, ведно със законна лихва от предявяване на иска – 11.11.2013г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е приел, че не са установени елементите на фактическите състави на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.49 и 45 ЗЗД. Прието е, че поради неустановяване на собствеността на иззетото от трезора на ищеца розово масло, станало въз основа на постановление за образуване на дознание от 24.03.2005г. по пр.преписка № 37132/04г. на СРП, извършено с протокол за претърсване и изземване от 05.05.2005г. по дознание ЗМ № 5118/05г. на СДВР, не може да се приемат за доказани твърденията на въззивника-ищец за противоправността на деянията на длъжностните лица на Прокуратурата, служителите и работниците на втория ответник и на въззиваемите-физически лица при изземване, получаване и невръщане на иззето процесно количество розово масло от трезора на ищеца. Изложени са съображения, че този извод следва от разпоредбата на чл.108,ал.2 НПК /отм./ и сходната й разпоредба на чл.111, ал.2 от действащия НПК, допускащи връщане на собственика на предмети, иззети като веществени доказателства, преди завършване на наказателното производство, когато това връщане няма да затрудни изясняване на обстоятелствата по наказателното дело. Посочено е, че поради спор за право на собственост върху иззетото розово масло то не е било реално върнато на ищеца, въпреки потвърденото от горестоящите прокурори постановление от 17.05.2005г. по пр.преписка № 37132/2004г. на СРП за връщане на иззетото розово масло /предаване за съхранение/. Изложени са съображения, че именно поради неустановяване на собствеността върху процесното розово масло съдът не може да установи вредата, причинена на въззивника, което е прието, че означава както липса на нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, водещо до неустановяване на противоправност на деянията на ответниците по иска като елемент от състава на непозволеното увреждане, така и до неустановяване на вредите, които са също самостоятелен елемент от състава на непозволеното увреждане. По отношение на вредите и в частност на имуществените вреди, като самостоятелен елемент на състава на непозволено увреждане, чието заплащане се търси, е посочено, че по делото не са събрани достоверни доказателства какво количество розово масло, съхранявано и иззето на 05.05.2005г. от трезора на въззивника, е било собственост на конкретни трети лица и какво количество от същото е трябвало да им бъде върнато. Посочено е от съда, че преди всичко исковата молба не е съдържала изчерпателен списък на фирмите, съхранявали розовото си масло в трезора на въззивника; но и че от това, което е било посочено също не може да се определи претърпяната от въззивника имуществена вреда. Въззивният съд е приел, че във всички случаи исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят поради основателност на заявените от ответниците по исковете възражения за изтекла погасителна давност на предявените вземания, ползвайки по аналогия разрешенията, дадени в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Ищецът поддържа, че след приключване на наказателното производство предметите, иззети като веществени доказателства следва да му бъдат върнати като правоимащ, от когото са били отнети, тъй като по чл.113 НПК, при действието на който е приключило наказателното производство, не е задължително правоимащото лице да е собственикът на вещите /каквото е било изискването по чл.108, ал.2 НПК-отм./, достатъчно е да е упражнявал фактическата власт върху вещите на правно основание /вещно или облигационно/ към момента на изземването им. Ищецът поддържа, че правното основание, на което е упражнявал фактическата власт върху вещите към момента на изземването им е облигационно – въз основа на договори, сключени с търговски дружества в списък, приложен към исковата молба.
В настоящия случай, вещите са иззети като веществено доказателство; искане за връщането им преди приключване на наказателното производство е направено от няколко търговски дружества, претендиращи да са изцяло /втория ответник/ или частично техни собственици /търговски дружества от списъка, приложен към исковата молба, към който тя препраща/, като молбата на последните е розовото масло да бъде предадено на съхранение на дружеството, от което са иззети и в трезора на което са били съхранявани въз основа на сключени договори между тях и това дружество; постановени са постановления на прокурора по тези искания и постановления по реда на обжалването, вкл. от прокурор във ВКП. Уважени са исканията за връщане на веществените доказателства за съхранение в трезора на дружеството, от което са иззети – ищеца по настоящото дело. Фактическо връщане за съхранение не е осъществено поради това, че управителят на „Българска роза – 16“ЕООД /ответникът О. С./ е отказал /протокол за разпита му като свидетел, възпроизведен в постановление от 09.05.2008г. на СРП/ да предаде веществените доказателства, неправоморено намиращи се в него, като неизпълнението на това му задължение и пренебрегване на постановленията на всички инстанции на прокуратурата са довели до повдигане на обвинение по отношение на С. за престъпление по чл.206, ал.3, вр. с ал.1 НК /по данни от съобразителната част на постановление от 09.05.2008г. на прокурор от СРП – стр.35 и сл. от първоинстанционното дело/. О. С. се е разпоредил с веществените доказателства през 2005г. /писмо, изготвено от него като управител на „Българска роза – 16“ЕООД – л.322,т.2 от преписката, възпроизведено в постановлението от 09.05.2008г. на прокурор от СРП/.
Отказано е от прокуратурата предварителното връщане на веществените доказателства по съображения, че: „По преписката е безспорно установено, че претенции за част от розовото масло имат и други фирми – „Мей Лили“ЕООД и „Енчо Бончев Продакшън“ ООД. С оглед на това е налице спор върху предмети, иззети като веществени доказателства, от компетентност на гражданския съд /чл.110 НПК/.“. Тогава действащият НПК от 1974 г. /отм./ в чл. 110 предвижда задържане на веществените доказателства по наказателното дело до решаването на спора пред гражданския съд. В случая наказателното производство е прекратено при действието на новия НПК – в сила от 29.04.2006г., както следва: частично с постановление от 09.05.2008г. на прокурор при СРП – като досежно Н. Г. Н. и К. Георгиева Д. – изцяло за престъпление по чл.311, ал.1 НК и впоследствие в останалата част - с постановление от 10.07.2009г. на прокурор при СРП – срещу О. П. С. за престъпление по чл.206, ал.3, вр. с ал.1 НК.
Пазенето на веществените доказателства по делото или на местата, където са оставени за съхранение, по правило трае докато завърши наказателното производство – чл.111, ал.1 НПК /чл.108, ал.1 НПК – отм./, когато се връщат на правоимащите, от които са били отнети. Преди да е приключило досъдебното производство, прокурорът може да разреши на основание чл.111, ал.2 НПК предметите, иззети като веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите, от които са били отнети. Не е задължително правоимащото лице да е собственикът на вещите /каквото е било изискването по чл.108, ал.2 НПК-отм./, достатъчно е да е упражнявал фактическата власт върху вещите на правно основание /вещно или облигационно/ към момента на изземването им. Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съда. В случай, че възникне спор за право /относно собственост- чл. 110 НПК- отм., относно всякакви имуществени права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите – чл.113 НПК , ТР №2/2014г. по т.д.№2/2014г. на ОСНК на ВКС/, вещта, иззета като веществено доказателство, се пази докато решението на гражданския съд влезе в сила.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство в настоящия случай не съдържа произнасяне по въпроса за веществените доказателства. Както се посочи, съгласно действащия към този момент процесуален закон, ако вещите, иззети като веществени доказателства са били налични към момента на приключване на наказателното производство, същите е следвало да бъдат върнати на лицето, от което са отнети, което да бъде постановено с крайния акт – постановлението за окончателното прекратяване на наказателното производство, освен ако е възникнал спор относно всякакви имуществени права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите – чл.113 НПК, ТР №2/2014г. по т.д.№2/2014г. на ОСНК на ВКС, в който случай се връщат след разрешаване на спора от гражданския съд.
С ТР №2/2014г. по т.д.№2/2014г. на ОСНК на ВКС е прието, че за възникването на правен спор е определящо самото му обективиране и констатирането на последното от съответния орган - служебно или по инициатива на спорещите.
В случая от данните по прокурорската преписка по делото не се установява да е оспорено правото на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД да упражнява фактическата власт върху иззетото от нейния трезор розово масло като веществено доказателство на облигационно основание. Напротив – „Българска роза-16“ ЕООД поддържа, че „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД упражнява фактическата власт върху розовото масло на облигационно основание /видно от постановление от 24.03.2005г. на прокурор при СРП по пр.преписка № 37132/04г. на СРП преписката е образувана по жалба на И. Б. – пълномощник на „Българска роза-16“ ЕООД с приложени към нея доказателства, на които се позовава в жалбата до прокуратурата, че розовото масло, възлизащо на 229,10кг. към момента на жалбата, което „Българска роза-16“ ЕООД счита за своя собственост, се намира на отговорно пазене в трезора на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД, без твърдения да е договорено като безвъзмездно/. Видно от постановление от 17.05.2005г. на районен прокурор на СРП, молбите на „Мей Лили“ ЕООД и пълномощника на „Еньо Бончев Продакшън“ ООД са иззетото като веществено доказателство розово масло да бъде предадено за съхранение в „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД, като не оспорват наличието на облигационно основание за упражняване на фактическата власт на дружеството върху иззетото като веществено доказателство розово масло. При данните по делото и с оглед на даденото разрешение с ТР №2/2014г. по т.д.№2/2014г. на ОСНК на ВКС, следва да се приеме, че в случая не е възникнал правен спор относно правото на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД да упражнява фактическата власт върху иззетото като веществено доказателство розово масло, доколкото такъв не е обективиран, а и не е констатиран от прокуратурата. Претенции, които не са били обективирани, не подлежат на закрила по чл.113 НПК.
При положение, че не се установява да е налице някое от посочените в отговора на поставения правен въпрос изключения от принципното положение, че веществените доказателства се връщат на правоимащия, от когото са отнети, с постановяването на окончателния акт в наказателния процес, това е следвало да стане с постановлението за прекратяване на наказателното производство от 10.07.2009г. на прокурор от СРП и в останалата непрекратена с постановлението от 09.05.2008г. на СРП част – срещу О. П. С. за престъпление по чл.206, ал.3, вр. с ал.1 НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство в настоящия случай не съдържа произнасяне по въпроса за веществените доказателства. Съгласно чл.243, ал.2 НПК, когато прокурорът прекрати наказателното производство, той следва да се произнесе и по въпроса за веществените доказателства. Следователно и с оглед императивния характер на цитираната разпоредба прокурорът задължително следва да реши съдбата на веществените доказателства, когато прецени, че конкретният наказателен процес по една или друга причина не може да се развие в съдебна фаза. Когато процесът се прекратява и не е налице някое от изключенията, посочени в закона, с веществените доказателства не може да се постъпи по друг начин, освен да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, защото именно това е принципното положение при връщането на предметите, иззети като веществени доказателства и предписанието на чл.111, ал.2 НПК. С оглед отговора на поставения правен въпрос и при данните по делото, че крайният акт в наказателното производство е постановление от 10.07.2009г. за прекратяване на наказателното производство и в останалата част, а исковата молба е заведена на 11.11.2013г., следва да се приеме за неоснователно възражението на ответниците по исковете, че исковете са погасени по давност. Ползването от въззивния съд по аналогия на разрешенията, дадени в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС, е неправилно.
Прокурорът ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали въпроси, вкл. относно доказателствата. Събирането на доказателствата е подчинено изцяло на преценката на прокурора, т.к. той е субектът, който ще доказва обвинението пред съда. Прокурорът е единственият орган на досъдебното производство, който може да иска разрешение от съда за извършване на действия по разследването, които са съпроводени с посегателство над правата и законните интереси на гражданите /претърсване и изземване, освидетелстване, задържане и изземване на кореспондения/. Уредбата очевидно е продиктувана от разбирането, че ако прокурорът прецени, че съответното действие не го ползва при доказването на обвинението и разкриването на обективната истина, той не би сезирал съда със съответото искане. За изземването на веществените доказателства, тяхното описване, съхраняване, пазене законът е предвидил специални правила. Както се посочи, прокурорът ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали въпроси, вкл. относно доказателствата. Когато се изземват и задържат предмети като веществени доказателства в досъдебното производство и същите подлежат на връщане на правоимащото лице след прекратяване на наказателното производство, но не са опазени до приключване на наказателното производство и не са върнати, с оглед на ръководните функции на прокурора в тази фаза на производството, следва да се приеме за установено противоправното поведение на прокурора, изразяващо с в бездействие по осъществяване на ръководство на досъдебната фаза и конкретно по опазване на иззети веществени доказателства. Това е особено валидно, когато самата намеса в правото се оказва незаконосъобразна, в случая с оглед на прекратяването на наказателното производство. В този смисъл постановено по ред на чл.290 ГПК решение 278/10.12.2015 г. по гр.д. 2392/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, разрешението с което се възприема и от настоящия състав.
Настоящият съдебен състав намира за установено противоправното поведение на ответника О. П. С., като изводите във въззивното решение в обратен смисъл намира за неправилни. Установено е, че О. С. е получил от пълномощника И. А. Б., предадените му веществени доказателства за съхранение с протокола от 05.05.2005г., но вместо да ги съхранява, а впоследствие - да го предаде на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД за съхранение - в изпълнение на указанията до него с постановление от 17.05.2005г. на прокурор от РСП, потвърдено от СГП, САП и ВКП, той неправомерно е задържал веществените доказателства и се е разпоредил с тях, по негови твърдения през 2005г.
Настоящият съдебен състав намира за установено противоправното поведение на ответника И. А. Б.. Същият се е легитимирал като пълномощник на „Българска роза -16“ ЕООД, когато е подал жалбата, въз основа на която е образувано наказателното производство и с нотариално заверено пълномощно, описано в протокола за претърсване и изземване от 05.05.2005г. и в това качество му е предадено за съхранение от „Българска роза – 16“ ЕООД иззетото розово масло от „Държавна лаборатория Българска роза“ЕООД като веществено доказателство. Не е установил обаче да е предал предадените му веществени доказателства на дружеството за съхранение. Управителят О. П. С. е признал, че му е предадено част от количеството иззето розово масло – веществено доказателство, но не и цялото, като по признание на Б. документално не било оформено предаването на цялото количество с протокол от 17.06.2005г. /по данни в постановление от 09.05.2008г. на СРП/. Ответникът Б. не е доказал да е предал на дружеството за съхранение цялото получено от него като пълномощник розово масло като веществено доказателство, нито – впоследствие след потвърждаване по реда на обжалването на постановление от 17.05.2005г. на СРП - да го е предал на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД – за съхранение.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, че „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД е специализирано държавно предприятие, занимаващо се с контролно-аналитична, сертификационна и производствена дейност в областта на етеричните масла, включително и розовото масло. Установява се от свидетелските показания на служител на ищеца, зает непосредствено в производството по хамуриране, преценени заедно с писмените доказателства, че в изпълнение на тази си дейност лабораторията извършва обработка на „сурово“ розово масло до качество „Българско розово масло“ съгласно БДС и включване на различни партиди розово масло в рецептури за хамуриране и създаване на търговски заготовки. Обработката и хамурирането на предоставеното от съответните възложители масло води до създаване на нови търговски партиди „Българско розово масло“, които са предназначени за търговска реализиция. Българският Държавен Стандарт, който е приет и за международен - ISO 9842: 2003 /заменя БДС 653-96/ изисква Българското розово масло да отговаря на определени параметри по хроматографски профил. Условията за постигане на този стандарт най-общо са групирани като биологични, почвено-климатични и технологични. Извлечените посредством дестилация етерични масла се смесват до хомогенност в процес, наречен хамуриране, който се извършва по специфична процедура в специализиран съд и това е последният етап от преработката, след което Българското розово масло се съхранява при специални условия. Видно от писмото на Министерство на икономиката от 2005г., в страната единствено Държавна лаборатория „Българска роза“ ЕООД е оторизирана да съхранява розово масло и разполага със специални условия за това, както и че ако розовото масло не се съхранява при специални условия, съществува сериозна опасност от рязко влошаване на неговото качество.
Установява се от приложените към исковата молба писмо-становище на Министерство на икономиката изх.№04-04-41/10.06.2005г. до главния прокурор на РБългария и влязло в сила решение по гр.д.№19448/2010г. на СРС, както и договор за обработка на сурово розово масло до качество Българско розово масло и изготвянето на търговски мостри партиди от него от 28.06.2004г. с фирма „Интермед І“ София и от показанията на свидетеля-специалист в производството по хамуриране, които съдът кредитира като последователни и логични, и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, че при изземването от трезора на лабораторията, в него са се съхранявали търговски партиди Българско розово масло от хумутирано и съхранявано в лабораторията розово масло, предоставено й за обработка и съхранение от търговски дружества по приложен към исковата молба списък, като собствеността се определя от договорните отношения между всяко дружество-възложител и лабораторията и хамурираното розово масло от различните инсталации на клиентите до стандартизирано Българско розово масло подлежи на разпределение между тях. Получената в резултат на преработката във фаза хамуриране партида Българско розово масло е обща вещ – резултат е от смесване на материали – розово масло от различни инсталации на възложителите, в различни количества и съотношение до получаване на стандартизирано Българско розово масло, в който процес е без значение всички или част и кои от суровите розови масла, произведени в различни инсталации, и в какво съотношение ще бъдат хамурирани до получаване на партидата Българско розово масло. Без значение е чии са компонентите, които са вложени в партидите Българско розово масло, тъй като то е съсобствено и подлежи на разпределение съобразно договореното с лабораторията. Така разпределените количества, съобразно описаното писмо от МИ, в иззетото като веществено доказателство розово масло, ищецът е задължен да предаде на посочените търговски дружества по договори за изработка и съхранение на розово масло. При тези данни настоящият съдебен състав намира за установено, че ищецът търпи вреди в резултат от противоправното поведение на ответниците С. и Б., и на магистрати в състава на Прокуратура на РБългария, тъй като е бил задължен по договори за изработка и съхранение на розово масло, да предаде на възложителите договорените количества, в общ размер иззетото и невърнато след прекратяване на наказателното производство розово масло. Както се посочи, видно от писмото на Министерство на икономиката от 2005г., в страната единствено Държавна лаборатория „Българска роза“ ЕООД е оторизирана да съхранява розово масло и разполага със специални условия за това, както и че ако розовото масло не се съхранява при специални условия, съществува сериозна опасност от рязко влошаване на неговото качество. Видно от писмото от 2005г. е също, че Държавна лаборатория „Българска роза“ ЕООД е единствената контролно-аналитична, сертификационна, обработваща и гарантираща качеството на произведеното розово масло институция, което обяснява защо възложителите искат връщане на иззетите като веществени доказателства количества розово масло за съхранение в лабораторията и претендират реално изпълнение на сключените с лабораторията договори за преработка и съхранение на розовото масло и което с оглед спецификите на преработката на сурово розово масло в партиди стандартизирано Българско розово масло и условията на сключените с възложителите договори за преработка и съхранение, е възможно да бъде изпълнявано дори при продължаващ недостиг в трезора на лаборатория в резултат на изземването и невръщането на розовото масло.
Ответното дружество отговаря заради вината, действието или бездействието на С. и Б., на които е възложил работа. След като са установени елементите на непозволеното увреждане: деяние /действие и бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, по отношение на ответниците С. – управител и Б. – пълномощник на „Българска роза – 16“ ЕООД, последното ще отговаря за вредите, причинени от тях при или по повод изпълнеието на възложената им работа. Ответникът Прокуратура на РБългария отговаря за вредите, причинени на ищцовото дружество от прокурори при или по повод изпълнението на възложената им работа.
Претендира се солидарната отговорност на ответниците, което съдът намира за основателно с оглед правилото на чл. 53 ЗЗД, уреждащо такава в случай, че увреждането е причинено от неколцина, както и на възложителите на работата по чл.49 ЗЗД. При наличие на основания за ангажиране солидарната отговорност на ответниците съдът не дължи произнасяне по въпроса за приноса на всеки поотделно за настъпване на вредоносния резултат. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в установения с експертното заключение по делото размер - сумата от 239 675лв., представляваща средната пазарна цена /без включен ДДС/ на Българско розово масло към 2005г. – момента на увреждането.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл.293, ал.1 ГПК ведно с потвърденото с него първоинстанционно решение и бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД бъдат уважени като ответниците бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца претендираната сума на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените разноски по делото във всички инстанции в размер на общо 38 504лв. – за държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 07.11.2016г. по в.гр.д.№4012/2015г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение от 31.07.2015г. по гр.д.№15271/2013г. на Софийски градски съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, „Българска роза-16“ ЕООД, И. А. Б. и О. П. С. солидарно да заплатят на „Държавна лаборатория Българска роза“ ЕООД сумата 239 675лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди - стойността на иззето по дознание ЗМ № 5118/2005г. на СДВР, като веществено доказателство, и невърнато след приключване на наказателното производство 30,815 кг. розово масло, ведно със законна лихва от предявяване на иска – 11.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 38 504лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: