Р Е Ш Е Н И Е

№118

София, 16.11.2016 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 766 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. У. чрез пълномощниците му адвокат Х. Г. и адвокат Д. М. против решение № 1726 от 30.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2657 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, с което е потвърдено решение № 266 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 454 от 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград за отхвърляне на предявените от И. Ц. У. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на самостоятелни обекти с идентификатор № 02676.501.3105.1.28 на кота -3.45 на сграда № 1, секция С, № 02676.501.3105.1.22 на кота +8.55 на сграда № 1, секция С и № 02676.501.3105.1.23 на кота +8.55 на сграда № 1, секция С и евентуалните искове с правно основание чл.27, предл.четвърто вр.чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на правото на строеж, обективиран в нотариален акт № 125/8.11.2007 г. на Нотариус С. В..
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] е подал чрез пълномощниците си адвокат К. Д. оспорва касационната жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 103 от 9.03.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г., II г.о. и по решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., I г.о. по въпроса: въз основа на волеизявленията в договора за учредяване на суперфиция или въз основа на одобрените строителни проекти и книжа, по които е реализирано строителството, следва да се извърши преценката дали построеното е в рамките на правото на строеж.
Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване, е относим към изхода на настоящия спор, по който ищецът е твърдял, че е учредил право на строеж с нот.акт № 67/1.06.2007 г., а обектите са построени извън първоначалното учреденото право на строеж и за тях не е давано съгласие, поради което независимо от извършените впоследствия одобрения на архитектурни проекти, същите са негова собственост по приращение. В. съд е приел за установено, че на 01.06.2007 г. ищецът заедно с майка си М. И. У. с нотариален акт № 67, т. III, рег. № 3525, дело № 451/2007 г на нотариус № 489 са учредили в полза на ответното дружество право на строеж в собствения им УПИ Х-3105, кв. 1 по плана на [населено място], с площ от 1010.50 кв.м. за построяването от ответника и изцяло с негови средства на масивна жилищна сграда "Г. Ц. - У.", СЕКЦИЯ "С", с магазини, три етажа, таван с офиси и подземен гараж, с обща Р. 1958.56 кв.м. и застроена площ от 364.85 кв.м., като учредителите са си запазили правото на строеж на девет обекта, а правото на строеж на останалите 16 броя обекти по идейния проект, съобразно който е сключен учредителния договор принадлежи на суперфициара. С договора учредителите са упълномощили носителя на ограниченото вещно право да извърши всички действия по проектирането и утвърждаването на проектите и измененията в тях пред съответните органи и осъществяването на строителството на комплекса. М. У. е починала на 10.07.2007 г. и ищецът И. У. е неин единствен наследник по закон. На 17.09.2007 г. е издадено Разрешение на строеж № 260/17.09.2007 г. от гл. архитект на [община] на името на учредителите на суперфицията, съгласно одобрен /съгласуван/ на 14.09.2007 г. проект - части архитектура, конструкции, В и К, Ел., ОВ, геодезия, П. на обект жилищна сграда, с магазини, кафене и подземни гаражи "У. къща", секция С, предвиждащ Р. на 1270 кв.м. и ЗП на 378.60 кв. м. На 08.11.2007 г. И. У. и [фирма] с нотариален акт № 123 , том VI, рег. № 7403, дело № 1077/2007 г. на нотариус № 489 са изменили нотариалния акт № 67/2007 г., с който е извършен учредителния договор, но само в пункт първи, като текстът "за изграждане на масивна жилищна сграда " Г. Ц. - У. " с магазини, три етажа и таван с офиси и подземен гараж е променен с текста: "за изграждане на жилищна сграда с магазини, кафе, КОО "У. къща". На същият ден - 08.11.2007 г., ищецът и ответникът са сключили договор за покупко-продажба на право на строеж, извършен с нотариален акт № 125, том VI, рег. № 7405, дело № 1079/2007 г. на нотариус № 489, с който И. У. е прехвърлил на ответното дружество правото на строеж върху тези девет обекта, предмет на учредителния договор, които са били запазени като обезщетение, за сумата от 64553.20 лв., която изрично е заявил, че е заплатена в брой и получена преди подписването му.
Правото на стоеж е реализирано по одобрен архитектурен проект, различен от идейния, послужил за учредяване на правото на строеж и визиращ съществените елементи – застроена площ, Р., брой нива и брой обекти. Според заключението на мнозинството вещи лице на разширената техническа експертиза, подписано с особено мнение от едно от вещите лица, сградата е изградена с едно ниво повече от предвижданията на идейния проект - по идейния проект сумарната Р. възлиза на 1958.55 кв.м. общо за всичките пет нива, като по дефиниция на ЗУТ едно е подземно, а останалите четири са надземни, или 364.85 кв.м. са подземни, а останалите 1593 кв.м. са надземни, а по одобрения и реализиран проект сумарната Р. общо за всичките шест вертикални нива е 2329 кв.м. или 509 кв.м. са подземни, а останалите 1820 кв.м. са надземни, като общо за цялата сграда реално построеното в повече възлиза сумарно на 370.45 кв.м., от които по дефиниция на ЗУТ подземни са 144.15 кв.м., а останалите 226.30 кв.м. са надземни. Тройната експертиза е единодушна /заключението съвпада с изразеното в двете единични експертизи/, че увеличената разгърната застроена площ представлява разликите по всички вертикални нива и поради това не могат да бъдат установени отделни самостоятелни обекти, които да са построени извън обема на учреденото право на строеж.
При така възприетите факти апелативният съд е направил извод, че в разглеждания случай ответникът след продажбата на правото на строеж върху деветте обекта се легитимира като единствен носител на ограниченото вещно право на строеж върху имота. И. проект, въз основа на който е учредено правото на строеж не е получил развитие с последващото му представяне и одобряване от главния архитект на общината, поради което отговорът на въпроса, дали титуляра на ограниченото вещно право е изградил в повече от учреденото следва да намери разрешение след съпоставяне на изграденото по нива и обекти, но съобразно одобрения архитектурен проект. В разглеждания случай всички обекти са построени в съгласие с одобрения архитектурен проект, т.е. отсъстват други самостоятелни обекти, които да са изградени в повече от учреденото право и собственикът на земята /ищецът/ да е придобил собствеността върху тях по приращение. Същевременно дори и след съпоставяне на обема на суперфицията, установен с учредителния договор с обема на реализираното строителство, включващ всички нива, не може да се приеме наличие на отделен обект, изграден в повече от учреденото, който следва да е собственост на учредителя по приращение.
Сумарното отклонение на изграденото в повече от учреденото право възлиза на 370.45 кв.м., която сума представлява разликите по всички вертикални нива.

По основанието за допускане на касационно обжалване:
Изводът на въззивния съд, че отговорът на въпроса, дали титуляра на ограниченото вещно право е изградил в повече от учреденото следва да намери разрешение след съпоставяне на изграденото по нива и обекти, но съобразно одобрения архитектурен проект, е направен в противоречие с практиката на ВКС по решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г., II г.о. и по решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., I г.о. С първото решение е дадено тълкуване, че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора или административният акт, с който е учредено и построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на земята, а с второто решение – че когато изграденото вповече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС, а когато не е самостоятелен обект – то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. Следователно преценката в какъв е обема на учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в договора за учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали реализираното строителство е извън тези рамки.
По основателността на касационната жалба:
Видно от договора за учредяване на суперфиция от 1.06.2007 г. и нотариалния акт за изменението му от 8.11.2007 г. правото на строеж е учредено за жилищна сграда с магазини, кафе, КОО „У. къща“ , три етажа и таван с офиси и подземен гараж, с обща Р. 1958 кв.м. и застроена площ от 364.85 кв.м., съдържаща 25 обекта /кафе, три магазина, четиринадесет апартамента, шест склада и гараж/, описани по предназначение, етаж на разположение, кота, брой и вид на помещенията, застроена площ и граници-съседни обекти, за девет от които обекти учредителите са си запазили правото на строеж. От изслушаните експертни заключения /две единични и едно разширено, подписано с особено мнение от едно от вещите лица/ се установя, че правото на строеж е учредено въз основа на идеен проект и чертежи и цифрови записи в инвестиционен проект, фаза: технически проект, част: архитектура от 2007 г., изготвен от архитектурно бюро [фирма], [населено място], проектант арх. А. К. С.. Строителството е осъществено по одобрен през м.09.2007 г. нов идеен проект и съответния му работен проект, като двата проекта се различават съществено помежду си – променени са разпределенията, плановите и конструктивни схеми на всички етажи – подземни и надземни, а също очертанията и конфигурацията им, както и броя на вертикалните нива – пет по първия проект и шест по втория. Не може да се установи идентичност или близко сходство между отделните обекти в сградата между двата проекта въпреки сравнимото им функционално предназначение – магазини, хранително-увеселително заведение, жилища, подземни гаражи и др. Според разширената експертиза сградите по двата проекта са напълно различни по очертания, планови и конструктивни схеми, т.е. същите представляват напълно различни строителни обекти, макар да са с еднотипно предназначение. Едно от вещите лица е подписало с особено мнение, обосновано с наличие на подобия между нивата, на които са разположени обектите, тяхното местоположение спрямо посоките на света и описаните съседства с други обекти, посочени в първоначалния проект и съответно в реализираната сграда, както и на неяснотата какво включва Р., доколкото при учредяване на суперфицията не са посочени общи части. Към заключението е приложена сравнителна таблица между обектите по учреденото право на строеж и реално построените обекти по етажи и кота, като разминаването в мнението на мнозинството и на подписалия с особено мнение член на експертизата е как следва да бъдат съотнесени обектите в сградата на пет нива, за която е учредено правото на строеж и съществуващите обекти в сградата на шест нива и съответно какво е отклонението от застроената площ на всяко ниво. И в двете сравнителни таблици обаче са описани изградените обекти – четири магазина и кафе, двадесет апартамента, три тавански помещения и гараж. Обектите съвпадат с тези, посочени в констативния нотариален акт № 158, том III, рег. № 2863, дело № 542/2008 г. за собственост на ответното дружество въз основа на право на строеж.
При горните доказателства следва, че цялата сграда в УПИ X-3105 е изградена извън обема на учреденото с нотариален акт № 67, т. III, рег. № 3525, дело № 451/2007 г на нотариус № 489 право на строеж. Волеизявленията на страните при учредяване на суперфицията са за право на строеж не само за сграда с определена разгъната застроена площ и застроена на всяко ниво площ, а за сграда, съдържаща 25 обекта /кафе, три магазина, четиринадесет апартамента, шест склада и гараж/, всеки от които обекти е индивидуализиран с предназначение, етаж на разположение, кота, брой и вид на помещенията, застроена площ и граници-съседни обекти. Само ако обекти с такава индивидуализация са изградени в сградата може да се преценява дали има отклонение от обема на правото на строеж. В случая обаче е построена изцяло различна сграда, съдържаща четири магазина и кафе, двадесет апартамента, три тавански помещения и гараж, като не може да се установи дори близко сходство между реално изградените обекти и тези, за които е учредена суперфицията. Следователно независимо, че след договора за учредяване на суперфицията по нотариален акт № 67, т. III, рег. № 3525, дело № 451/2007 г на нотариус № 489 и договора за покупко-продажба на право на строеж по нотариален акт № 125, том VI, рег. № 7405, дело № 1079/2007 г. на нотариус № 489 ответното дружество е било носител на правото на строеж за сграда, съдържаща 25 обекта /кафе, три магазина, четиринадесет апартамента, шест склада и гараж/, всеки от които обекти е индивидуализиран с предназначение, етаж на разположение, кота, брой и вид на помещенията, застроена площ и граници-съседни обекти, същото не е построило тази сграда. За реално изградената сграда липсва учредено право на строеж, доколкото след одобряване на проектите, по които е осъществено строителството, не е постигната договореност в изискуемата нотариална форма между собственика на терена и строителя за учредяване на право на строеж по проектите за новата страда или за изменение на учреденото право на строеж съобразно тези проекти. Д. в отговора на исковата молба, че след като учредителят на суперфицията лично е предприел действия по снабдяване с разрешение за строеж въз основа на одобрения проект от 14.09.2007 г., то той е знаел и е дал съгласието си на собственик за одобрения проект, е неотносим, тъй като изменението в обема на правото на строеж следва да бъде извършено с договор в нотариална форма, а не с конклудентни действия. Н. е и позоваването на ответното дружество на клаузата на т.5 от договора, с която учредителите на суперфицията упълномощават суперфициара да извърши всички действия по проектирането и утвърждаването на проектите и измененията в тях и осъществяването на строителството на комплекса, предмет на договора, доколкото тълкуването на волята на страните съобразно правилото на чл.20 ЗЗД налага извод, че представителната власт е учредена за одобряване на проекти за описаната в договора сграда, съдържаща конкретно индивидуализираните обекти.
След като за реално изградените обекти липсва учредено право на строеж, то същите по приращение съгласно чл.92 ЗС са станали собственост на ищеца, като собственик на земята.
Следва да се уважи ревандикационния иск в установителната част и да се отмени констативния нотариален акт за тези обекти, както и в осъдителната част за обект с идентификатор № 02676.501.3105.1.28 на кота -3.45 на сграда № 1, секция С и да се отхвърли в осъдителната за останалите два обекта, тъй като видно от представените нотариален акт № 57, том II, рег. № 1942, дело № 236/2010 г. и № 27, том I, рег.254, дело № 26/2010 г., двата на нотариус рег. № 4889, тези имоти да продадени на трети лица преди предявяване на иска и не се владеят от ответното дружество.
С оглед основателността на предявените искове [фирма], [населено място] следва да възстанови на И. Ц. У. направените в съдебното производство разноски, претендирани по представени списък на разноските, общо в размер на 20 603.84 лв., от които 13953.84 лв. заплатени държавни такси; 6000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адвокат М. /по 2000 лв. за всяка инстанция/ и 650 лв. разходи за съдебни ескпертизи.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1726 от 30.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2657 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], че И. Ц. У., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] собственик по приращение на следните обекти:
кафе, находящо се на приземен етаж, ниво минус едно, на кота -3.45 на секция С, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3105.1.28 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3105, обекта на едно ниво, със застроена площ от 80.37 кв.м. и 18.10 кв.м. идеални части от общите части на сградата или обща Р. на обекта 98.47 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене; при граници на същия етаж: 02676.501.3105.1.27; 02676.501.3105.1.24; под обекта -02676.501.3105.1.31; 02676.501.3105.1.32; 02676.501.3105.1.33; 02676.501.3105.1.34; 02676.501.3105.1.30; 02676.501.3105.1.35; 02676.501.3105.1.36; 02676.501.3105.1.37; 02676.501.3105.1.38; 02676.501.3105.1.39; 02676.501.3105.1.40; 02676.501.3105.1.41; 02676.501.3105.1.42; 02676.501.3105.1.43; 02676.501.3105.1.44; 02676.501.3105.1.45; 02676.501.3105.1.46, 02676.501.3105.1.47 и над обекта - 02676.501.3105.1.6; 02676.501.3105.1.5 и 02676.501.3105.1.4
таванско помещение № 4-2, състоящо се от две спални, дневна с кухненски бокс, антре, килер, мокро помещение, две бани и тоалетна, находящо се на четвърти етаж на кота +8.55 на секция С, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3105.1.22 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3105; обекта на едно ниво, със застроена площ от 79.12 кв.м. и 1.280 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, равни на 17.82 к или обща Р. на обекта 96.94 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - 02676.501.3105.1.23; под обекта - 02676.501.3105.1.17; 02676.501.3105.1.18; 02676.501.3105.1.19; 02676.501.3105.1.20 и над обекта – няма и
таванско помещение № 4-3, състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс, антре, баня и тоалетна, находящо се на четвърти етаж на кота +8.55 са секция С, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3105.1.23 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3105, обекта на едно ниво, със застроена площ от 44.47 кв.м. и 0.719 %. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, равни на 10.02 кв.м. или обща Р. на обекта 54.49 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - 02676.501.3105.1.22; 02676.501.3105.1.21; под обекта - 02676.501.3105.1.20; 02676.501.3105.1.19 и над обекта-няма.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да предаде на И. Ц. У., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] владението на следния обект:
кафе, находящо се на приземен етаж, ниво минус едно, на кота -3.45 на секция С, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3105.1.28 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3105, обекта на едно ниво, със застроена площ от 80.37 кв.м. и 18.10 кв.м. идеални части от общите части на сградата или обща Р. на обекта 98.47 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене; при граници на същия етаж: 02676.501.3105.1.27; 02676.501.3105.1.24; под обекта -02676.501.3105.1.31; 02676.501.3105.1.32; 02676.501.3105.1.33; 02676.501.3105.1.34; 02676.501.3105.1.30; 02676.501.3105.1.35; 02676.501.3105.1.36; 02676.501.3105.1.37; 02676.501.3105.1.38; 02676.501.3105.1.39; 02676.501.3105.1.40; 02676.501.3105.1.41; 02676.501.3105.1.42; 02676.501.3105.1.43; 02676.501.3105.1.44; 02676.501.3105.1.45; 02676.501.3105.1.46, 02676.501.3105.1.47 и над обекта - 02676.501.3105.1.6; 02676.501.3105.1.5 и 02676.501.3105.1.4, като ОТХВЪРЛЯ искането за предаване владението на следните обекти:
таванско помещение № 4-2, състоящо се от две спални, дневна с кухненски бокс, антре, килер, мокро помещение, две бани и тоалетна, находящо се на четвърти етаж на кота +8.55 на секция С, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3105.1.22 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3105; обекта на едно ниво, със застроена площ от 79.12 кв.м. и 1.280 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, равни на 17.82 к или обща Р. на обекта 96.94 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - 02676.501.3105.1.23; под обекта - 02676.501.3105.1.17; 02676.501.3105.1.18; 02676.501.3105.1.19; 02676.501.3105.1.20 и над обекта – няма и
таванско помещение № 4-3, състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс, антре, баня и тоалетна, находящо се на четвърти етаж на кота +8.55 са секция С, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3105.1.23 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3105, обекта на едно ниво, със застроена площ от 44.47 кв.м. и 0.719% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, равни на 10.02 кв.м. или обща Р. на обекта 54.49 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - 02676.501.3105.1.22; 02676.501.3105.1.21; под обекта - 02676.501.3105.1.20; 02676.501.3105.1.19 и над обекта-няма.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК контастивен нотариален акт № 158, том III, рег. № 2863, дело № 542/2008 г. на нотариус рег. № 489 с район на действие районна на Районен съд-Разлог в частта, с която е признато, че [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] е собственик на право на строеж по отношение на следните обекти от жилищна сграда с магазини, кафене, подземни гаражи и комплексно обществено обслужване „У. къща“, секция С в УПИ Х-3105 в кв.1 по плана на [населено място]:
по т.24 – кафе находящо се на приземен етаж ниво -1, на кота -3.45 на секция С, със застроена площ от 80.37 кв.м., при съседи: от две страни двор, агазин 1-1 и магазин 1-4, заедно с 1.300 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, равняващи на 18.10 кв.м., според ценообразуване и площообразуване, или с обща площ, включително плакта на общите части 98.47 кв.м.
по т.46 – таванско помещение № 4-2, находящ се на четвърти етаж, на кота +8.55 на секция С, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, антре, мокро помещение и две бани с WC, със застроена площ от 79.12 кв.м., при съседи: от три страни двор, таванско помещение 4-4,коридор и стълбищна клетка, заедно с 1.280 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, равняващи се на 17.82 кв.м. Според ценообразуване и площообразуване, или с обща площ, включително и площта на общите части – 96.94 кв.м.
т.47 – таванско помещение № 4-3, находящ се на четвърти етаж, на кота + 8.55 на секция С, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, антре, баня с WC, със застроена площ от 44.47 кв.м., при съседи: двор, таванско помещение № 4-1, таванско помещение № 4-2 и коридор, заедно с 0.719 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, равняващи се на 10.02 кв.м. според ценообразуване и площообразуване, или с обща площ, включително и площта на общите части – 54.49 кв.м.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на И. Ц. У., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] направените в съдебното производство разноски общо в размер на 20603.00 /двадесет хиляди шестстотин и три/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: