ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1171 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 308 от 24.03.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № VІ-123 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 1788/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1322 от 30.07.2015 г. по гр.д. № 7317/2014 г. на Бургаски районен съд и производството по предявените от Г. И. М. в качеството и на управител на Д. „Г.”, [населено място] срещу Х. Г. Д. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 232, ал.1 ЗЗД е прекратено като недопустимо.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269 ГПК вр. с чл. 129, ал.1 ГПК - следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора.
Съгласно установената съдебна практика, при констатиране на нередовности при предявяване на иска, въззивният съд процедира в зависимост от характера на порока. Въззивният съд е инстанция по съществото на спора и при условията на ограничения въззив, поради което, когато порокът на исковата молба е отстраним (липса на подпис на подателя, доказателства за представителна власт или доказателства за внесена държавна такса и пр.), то той дължи даване на указания за поправяне на исковата молба. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. освен в хипотезите на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице.
В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието, че с исковата молба е предявена претенция за обезщетение поради неизпълнение на договорни отношения, дължимо на ищеца - гражданско дружество по ЗЗД, представлявано от управителя съдружник Г. М. от ответника Х. Г. Д.. Прието е, че гражданското дружество е неперсонифициран правен субект, поради което не може да е страна по сключени договори, нито може да бъде страна в гражданския процес; че страни по делото следва да бъдат всички съдружници, а управителя, дори и упълномощен от втория съдружник не може да представлява дружеството, което не е правосубектна страна. Изхождайки от обстоятелството, че искът не е предявен от всички съдружници в гражданското дружество, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по съществото на спорното право и е прекратил производството по предявените искове, без да даде указания до ищеца за изправяне на констатираната нередовност при предявяване на иска.
В касационната жалба против въззивното решение на Бургаски окръжен съд, подадена от Г. И. М. и Б. Р. М. в качеството им на съдружници в дружество по ЗЗД „Г.”, се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е прекратил производството по делото без да даде указания за констатирани нередовности, както и без да съобрази, че с извършените в хода на производството по делото порокът при предявяване на иска е саниран.
Ответникът по касационната жалба Х. Г. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводите на съда, че гражданското дружество по ЗЗД е неперсонифициран правен субект, поради което не може да бъде страна в гражданския процес; че страни по делото следва да бъдат всички съдружници, а управителя не може да представлява дружеството са правилни. Правилен е и изводът, че извършените от всички съдружници в гражданското дружество съдопроизводствени действия пред въззивната инстанция не санират констатирания порок при предявяване на иска. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е прекратил производството без да даде указания за изправяне на констатираната нередовност на исковата молба. Съгласно т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК ВКС, при констатирана от въззивния съд нередовност по отношение представителната власт на предявилия иска от името на гражданско дружество по ЗЗД е следвало да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да представи доказателства за потвърждаване от втория съдружник в гражданското дружество в качеството му на ищец по делото на извършените от управителя съдопроизводствени действия в първоинстанционното производство, в т.ч. по предявяване на иска и едва при неизпълнение на указанията да обезсили първоинстанционното решение.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № VІ-123 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 1788/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: