4
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав

РЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1096 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу определение № 801 от 05.03.2019г. по ч.гр.д. № 301/2019г. на Апелативен съд – София, с което се потвърждава определение № 6362/06.12.2018г. по т.д. № 2493/2018г. на Софийски градски съд за връщане на основание чл. 130 ГПК на исковата молба по чл. 694 ТЗ на НАП с вх. № 155498 от 27.11.2018г. за установяване съществуване на неприети в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер от 28 249,40 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Излагат се съображения, че постановеното за втори път решение за откриване на производството по несъстоятелност не потвърждава извършените по същото дело правни действия до момента на отмяна на първото съдебно решение за откриване на производството по несъстоятелност. Постановяването за втори път на съдебно решение за откриване на производството по несъстоятелност има за последица стартиране на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ и следователно вземанията, предявени и приети в производството по несъстоятелност до отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност нямат статут на приети вземания по чл. 693 ТЗ. Счита, че след като първото решение на апелативния съд, с което се открива производство по несъстоятелност, е отменено изцяло от ВКС, всички действия, които са извършени като последица от него, са отпаднали с обратно действие, тъй като е незаконосъобразно един съдебен акт да замести друг без новия акт да породи своите правни последици. Поддържа се, че противното означава, че второто решение на въззивната инстанция, с което е открито производството по несъстоятелност, няма правните последици на решение за откриване на производството по несъстоятелност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба по чл. 694 ТЗ е върната на основание 130 ГПК, въззивният съд е приел следното от фактическа страна:
С решение № 210 от 30.01.2015г. по т.д. № 4191/2012г. на Апелативен съд – София след отмяна на решението на СГС № 1078/12.06.2012г. по т.д.№ 1441/2010г за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, е открито производството по несъстоятелност на „Ийст Саут” ЕООД на основание свръхзадълженост с начална дата - 31.12.2010г. С решение № 216/19.04.2017г. по т.д. № 448/2016г. на ВКС, II ТО, решението на САС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановено решение № 663/20.03.2018г. по т.д. № 1967/2017г. на САС, ТО, 5 състав, с което, след отмяна на решение № 1078/12.06.2012г. по т.д.№ 1441/2010г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ийст Саут” ЕООД, на основание неплатежоспособност с начална дата - 31.12.2009г.
След първото откриване на производството по несъстоятелност, синдикът е съставил списък на приетите вземания на 17.05.2015г., като предявените на 26.02.2015г. публичните вземания от НАП от 28 249,40 лева за ДДС, социални и здравни осигуровки, ДДФЛ и МДТ са включени в списъка. След повторното откриване на производството по несъстоятелност, НАП е предявил същите публични вземания - в размер на 28 249,40 лева, които са включени от синдика в списъка на неприетите вземания и възражението на НАП по чл. 690 ТЗ е оставено без уважение от съда по несъстоятелността, по съображения, че вземанията вече са били предявени и включени в списък с приети вземания, одобрен от съда при липса на възражения срещу приемането на вземанията, като дори в една част същите вече са удовлетворени.
С оглед горното, въззивната инстанция е приела, че за НАП не е налице правен интерес да иска установяването на вземанията по съдебен ред – чрез положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ, доколкото вземанията са безспорни, тъй като вече са приети по см. на чл. 693 ТЗ. Изложени са съображения, че първото решение на САС, с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството, е било отменено от ВКС, но с касационното решение не се отхвърля молбата по чл.625 ТЗ, а делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Доколкото според разпоредбата на чл.634 ТЗ решението по чл. 630 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение, извършените правни действия до отменителното решение № 216/19.04.2017г., постановено по т.д. № 448/2016г. на ВКС, запазват своето действие. Този извод е изведен въз основа на разпоредбите на чл. 629а, ал. 8, чл. 641 и чл. 631а на ТЗ. Заключено е, че след като не е налице влязло в сила решение, с което молбата по чл.625 ТЗ е оставена без уважение, а напротив – налице е окончателно решение за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството - длъжник и процесните публични вземания са били предявени от НАП и приети, тези вземания са установени като безспорни по отношение на длъжника, синдика, кредитора по вземането, както и по отношение на останалите кредитори в производството по несъстоятелност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (чл. 280, ал.1, т.3 ТЗ): „Запазва ли се ефекта на незабавното действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност и след неговата отмяна по отношение на процесуалните действия, предприети след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност до неговата отмяна, респективно следва ли постановяването на ново решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството да е основание за повторно преминаване през всички фази на производството по несъстоятелност?”.
ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по конкретизирания от настоящия състав въпрос: „Запазват ли се последиците на постановено от апелативния съд решение за откриване на производство по несъстоятелност до отмяната му от ВКС, ако след връщане на делото за ново разглеждане, апелативният съд повторно постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност, което е влязло в сила?”. Въпросът е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 694 ТЗ, като е налице посочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, когато приносът в тълкуването на закона ще осигури решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Настоящият състав на ВКС, приема следното по поставения правен въпрос:
Решението за откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 634 ТЗ, подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно чл. 641 ТЗ, отпадането на правните последици на това решение настъпва от момента на вписване в търговския регистър на влязлото в сила решение за отмяната му. При отмяната на решението за откриване на производството по несъстоятелност от ВКС са възможни две хипотези: 1/ тя да се съпътства с отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ или 2/ след отмяната делото да е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. Във втория случай, породените от решението по чл. 630 или по чл. 632, ал. 1 ТЗ последици и извършените действия за периода от откриването на производството до отмяната на решението от ВКС не отпадат с обратна сила, а запазват своето действие, тъй като не е осъществено основанието за отпадането им - отхвърляне на молбата за откриване на производството с влязъл в сила акт. Ако след отмяна на откриващото решение на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция повторно постанови решение за откриване на производството по несъстоятелност, от последното произтичат тези предвидени в закона последици, които вече не са настъпили във връзка с първото откриващо решение, с оглед запазване на последиците, произтичащи от незабавното действие на първото решение за откриване на производството по несъстоятелност.
С оглед изложеното, отговорът на релевирания въпрос е: Запазват се последиците на постановено от апелативния съд решение за откриване на производство по несъстоятелност до отмяната му от ВКС, ако след връщане на делото за ново разглеждане, апелативният съд повторно постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност, което е влязло в сила”.
Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, частната жалба се явява неоснователна. Извършените въз основа на предварителното изпълнение на първото решение за откриване на производството по несъстоятелност действия по предявяване и приемане на вземанията са запазили своето действие, поради което липсва правен интерес от повторното предявяване и установяване на вече приетите по см. на чл. 693 ТЗ публични вземания, с оглед на което изводът за недопустимост на предявения по реда на чл. 694 ТЗ от НАП положителен иск за установяване на тези вземания е правилен.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 801 от 05.03.2019г. по ч.гр.д. № 301/2019г. на Апелативен съд – София.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 801 от 05.03.2019г. по ч.гр.д. № 301/2019г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.